41. СВЕТИ ИВАН И СВЕТИ ГЕОРГИ В РАЯ

Том V: Обредни песни

Слугувал е свети Иван,
слуга му бе свети Герги.
Ютговаря свети Иван:
- Ой та тебе, свети Герги,
толкоз ми си бре слогувал,
слугувай ми още малко,
дорде додат девет дена
Йодокръщи, Ивановден.
Тругнали са двама светци
да си идат в рая Божи;
че отишли на рай Божи,
рая Божи затворена,
затворена, заключена.
Облегна се свети Иван,
та извади злати ключи,
та отклчи рая Божи,
та си влезе в рая Божи,
че минале през рай Божи.
Ютговаря свети Иван:
- Ой та тебе, свети Герги,
като мина през рай Божи,
какво беше най-хубаво?
Ютговаря свети Герги:
- Ой та тебе, свети Иване,
сичко беше се хубаво;
едно беше твърде страшно,
твърде страшно, твърде грозно -
сред рай Божи огън гори,
до три млади в огън горят.
Ютговаря свети Иван:
- Ой та тебе, свети Герги,
дето млада йочом гори,
не почело света Неделя;
дето младо с краком гори,
не почело кръстника си,
не почело, път минало;
дето младо съвсям гори,
не почело майка, баща!
И наздраве, коладе ле!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.