37. СВЕТИ ГЕОРГИ И СЕСТРАТА НА СВЕТИ ДИМИТЪР

Том V: Обредни песни

Излягъл ми й Свети Димитър
из мали врата, та в градинчица,
да си разсажда дребни фидани,
дребни фидани, златни абълки.
Както ги сажда, тъй ги нарича:
- До обяд да се ванете,
до пладне листи листете
цвят ми цъфнете дребен марагарец,
рожба родете зкюлатни абълки!
Излягла беше Димитру сестра
из мали врата, та в градинчица,
та в градинчица под абълчица,
да си зашива дребънко шите,
дребънко шите, щичътя крилца.
Че я загледа най-добър юнак,
най-добър юнак, свети Георги.
Че привлязе темно яхъри,
че изкара най-добър коня,
че му се качи на добра коня,
че си отзе син боздуган.
Коня яреше, боздуган вие,
както го вие, тъй го завърли
Димитру бъшча под абълчица.
Димитру сестра поли прегърна,
поли прегърна, клетва почете:
- Ой Гьорге, Гьорге, ти свети Гьорге,
да си не с'яриш най-добра коня!
Отде я зачу свети Димитър:
- Мър малчи, сестро, хош онемяла,
хош онемяла, хош ослепяла,
той с мене ходи, та тебе либи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.