|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
338. ЕДНА МАЙКА ДВЕ РАДОСТИ ПРАВИ
Том V: Обредни
песни
Една макя две радости прави:
сина жени, щерка Мара дава.
Снаха зима от Будима града,
щерка дава у Будима града.
Заедно им макя венци вие -
на снахата венок от жълтици,
на щерката - от жътио невен.
На Мара се много нажалило,
па на макя потио говори:
- Аво мале, аво мила мале,
що е снаха по-мила от щерка,
та ву виеш венок от жълтици,
а менека от жътио невен?
- Аво Маро, аво мила щерко,
не е снаха по-мила от щерка.
Че се сретнат китени сватове,
че се сретнат у тесни клисури:
кум, старокя конье че разменат,
два девера - алови чорапье,
два свекора - свилени кошулье,
младоженье капи че размена,
две невести венци че разменат,
тогай тебе венок от жълтици,
а на снаха от жътио невен!
Що думала макя, се е било -
сретнаа се китени сватове,
сретнаа се у тесни клисури,
сичките си дари разменьили.
Дойде време и до невестите:
итра била снаха Маргитина,
проговара снаха със девере:
- Че меньиме златните пръстенье,
глава давам, венок си не давам!
Горно Уйно, Кюстендилско; сватбена - при плетене на невестата
(Стоин-ЗП, с. 142).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.
|