301. МАРГИТА И ОВЧАР

Том V: Обредни песни

Рано рани Маргита девойкя,
рано рани на ден, на Яневден,
рано рани, рано да отиде
у полето, у росно ливаге,
да набере цвеке миризливо,
да увие яневската китка.
Съгледа я овчар с крива гега,
па Маргити потихом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке,
доде дойда сас кривата гега,
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потихом говоре:
- Ей овчарко, шупливо сирене,
да бих язе таквия гледала,
язе бих ги пълнобор набрала.
Ей че иде орач с криво рало,
па Маргити потихом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке,
да си зема моя шарен остен,
да обия роса по тревата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.