297. ОВЦА ЩИРИЦА И АГНЕТО Й

Том V: Обредни песни

Заблеяла вакла овца,
та си блее деня и ношкя.
Попита я вакъл овчар:
- Е ти мила, вакла овцо,
защо блееш деня и ношкя?
Отговара вакла овца:
- Е тизека, вакъл овчар,
какво язе да не блея?
Веке ми се досадило,
девет годин се щирица
по планина одееки,
тежки звонци носееки,
яловина водееки.
Дочул я е самси Господ
на него се дожалило,
та и даде вакло ягне.
Оягни се девет дена,
девет дена пред Гюргьовден,
девет маки го доили,
десетата неговата.
Кога било на Гюргьовден,
оно ягне най-големо;
за Гюргьовден го заклали,
турили го да го печат.
Сите маки тръчат, блеят,
неговата пуста макя,
чапонци си изтрошила,
тръчаеки, блеяеки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.