291. СВЕТИ ГЕОРГИ НА СПАСОВДЕН

Том V: Обредни песни

Гьорги си коня стегаше,
стегаше и си пееше,
да иде синор да види.
Кога се Гьорги повърна,
идеше и си викаше.
Макя си Гьорги питуе:
- Синко ле, Гьорги, Гьорги ле,
кога си коня стегаше,
а ти си, сине, пееше,
а сега, Гьорги, ти викаш?
Гьорги на макя говори:
- Та как че, мамо, да пеем:
ка си синори обидох,
есеници угинали,
пролетнини не никнали,
а гръсници не сеяни.
Кога е било Спасовден,
Гьорги си коня стегаше,
стегаше и си викаше.
Кога си синор обишел,
върнал се и си запеял.
Макя си Гьорги питуе:
- Синко ле, Гьорги, Синко ле,
кога си натам отиде,
тизе си, сине, завика,
а сега идеш и пееш?
Гьорги на макя говори:
- Нали ме, мамо, питуеш,
са че ти, мамо, прикажем:
есеници клас фрълили,
а пролетнини - вретена,
а гръсници до колена -
това съм весел, превесел.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.