|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
284. ЛАДА И ДЕТЕЛИН
Том V: Обредни
песни
Ой Ладо, Ладо, момляче младо!
Я Лада, Лада им отговара:
- Та що одите, та що гледате?
- Момче главиме, мома тражиме!
- Та коя ви е най-умилела?
- Умилела ни е крайна девойка.
- Па ето ви я, водете си я,
та не е луда сама да дойде!
- Луда не луда, сама ке дойде,
сама ке дойде у гора зелена!
Я играй, Ладо, да играеме,
оти чауше ни надиграа,
та ни царството преземаа.
Удрете се, два делии, Ладо, Ладо,
да видиме кой ке кому,
кой ке кому да надвие.
Царството ни преземаа,
конярето сос коньето,
овчарето сос овците.
Я играй, Ладо, да играеме,
оти чауше ни надиграа,
та ни царството преземаа.
Удрете се два делии, Ладо, Ладо,
да видиме кой ке кому,
кой ке кому да надвие.
Я играй, Ладо, да играеме,
оти чауше ни надиграа,
царството ни преземаа
и любнета сос децата.
Удрете се два делии, Ладо, Ладо,
да видиме кой ке кому,
кой ке кому да надвие.
Дупнишко; великденска (СбНУ 9, с. 16, № 3).
На третия ден на Великден се прави хоро в кръг, две моми вътре
държат кърпа, под която минава цялото хоро, после двамина държат наведен прът
и си дават вид, обикаляйки отвътре и отвън хорото, че се бият, при което се
удрят силно. Докато трае тази шега, пеят и песента (бел. съст.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.
|