|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
275. ПАВЕЛ И ПАУН
Том V: Обредни
песни
Ошел е Павле у гора,
у гора лова да лови:
тиа му сури елене
и тиа бели пауне.
Че си е Павле подгонил
тоя ми бели пауна,
я паун му се молеше:
- Немой ме, Павле, тепати,
че кога баде у пролет,
мила че сина да жениш
и унука че посгодиш;
та че го, Павле, зажениш
за прездунавка девокя;
Дунав че матен дотече,
че носи дръвля, камене
и еловото връшене
и еловото корене.
Та че се, Павле, провикнеш:
- Пауне, бели пауне,
пауне, пиле шарено,
де си ми, тува да си ми,
невеста да ми пренесеш,
сватове да ми преведеш!
И я че, Павле, да дойдем,
невеста че ти пренесем,
сватове че ти преведем.
Софийско; лазарска на стопанин (ИНЕМ, год. Х-ХІ, с. 177); има
и сходен коледен мотив.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.
|