274. ПРОЛЕТ СЕ Е ПУКНАЛА

Том V: Обредни песни

Що ми е мило и драго,
че се е пролет пукнала,
се е излело на трева
и стока, маре, и мака;
сиви говеда в гората,
врани коньеве в полето,
на илядници овчици
и на стотини козици.
Сичка е стока весела,
сичко е живо станало,
сичко е живо и здраво,
сичко на паша тръгнало.
Орач ми оре в полето
полските рамни рудини,
полските цали цалини,
два му волове ангьеле,
стратурково му ралото,
босилкьови му жеглите.
Босильок млогу мерише,
та сичко живо сабуди,
сичките живи животни,
сите по него пойдоа,
сите се богу молеа:
- Я дай ни, Боже, я дай ни,
тая година най-добра,
на сички здраве и живот,
орачу добар берекет!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.