269. ПОП КОСТАДИН ЗАКЪСНЯЛ

Том V: Обредни песни

Имала майка милиго сина,
милиго сина, злат Костадина,
ми го пушчила поп да се учи,
поп да се учи за три години;
той не се учи за три години,
тук се научи за три месеци.
- Подай ми, майко, злати ключови,
да си отключам златата църква,
да си запалям злати кандили,
да си попеям злато вангелье,
да си подадам света нафора,
да си изпиям светата комка!
Та си отиде на църквата,
църквата найде отключена,
кандилите запалени,
вангельето изпеяно,
нафората подадена,
комкалница - изпиена.
Се наяди милиго сина,
милиго сина, злат Костадина.
Си отиде дори дома,
си застана на вратата.
Го опитва негова майка:
- Шчо си, синко, понаяден,
понаяден, понажален?
Той на майка не сборува.
Отиде татко край него:
- Шчо си, синко, понаяден,
понаяден, понажален?
И на татко не сборува.
Отиде брат му край него:
- Шчо си, брате, понаяден,
понаяден, понажален?
И на брата не сборува.
Отиде сна'а край него:
- Шчо си, деверо, понаяден,
понаяден, понажален?
И на сна'а не сборува
Отиде сестра край него:
- Шчо си, братко, понаяден,
понаяден, понажален?
- Мори, сестро, мила сестро,
язка право ке ти кажам:
си отидох на църквата,
църквата найдох отключена,
кандилите запалени,
вангялето изпеяно,
нафората подадена,
комкалница изпиена!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.