26. ПЕТЪР БОЛЯРИН НА СВЕТА ГОРА

Том V: Обредни песни

Долетело паун пиле,
та паднало на Петрови,
на Петрови равни двори,
на Петрови нови порти,
запищало, запеяло,
като гука, дуру дума:
- Айде, айде, Павле-Петре,
стегни коня да си идем
на манастир Светогорски!
Стана вече три години,
откак си се ти поканил,
покани се да си идеш,
та се вече изнадахме,
изнадахме, изгледахме!
Дочула го Петровица,
Петровица боляркина,
па излезла на дворове,
па му тихом проговаря,
проговаря, отговара:
- Ишу, ишу, паун пиле,
не гукай ми на Петрови,
на Петрови равни двори,
на Петрови нови порти,
нови порти чимширови!
Това пиле и не чуе,
и не чуе, и не айе,
като гука дуру дума,
крилете си протрасува,
дребни перя проредува.
Изпратила Петровица,
Петровата робинчица.
Да пропади паун пиле.
Паун пиле подлитнува,
десно крило протрасува,
та изтраси бело книже.
Съгледа го Петровата,
Петровата робинчица,
съгледа го, прифана го,
изнесе го на чардаци,
на чардаци на високи,
подаде го на Петрова,
на Петрова мила сина,
мила сина Костадина,
златоуста, среброглава,
среброглава, среброкоса.
Ка го прие син Костадин,
книже чете, сълзи рони.
Съгледа го боляр Петар,
па му тихом проговаря:
- Фала тебе, син Костадин,
книже четеш, сълзи рониш,
отдека е изпратено,
додека е допратено,
додека е, до кого е?
Син Костадин проговори,
проговори, отговори:
- Фала тебе, стари татко,
нали питаш да ти кажа:
книга ти е изпратена
низ хубава Света гора,
до тебе е допратена;
канил си се да си идеш
у хубава Света гора,
па си махнал, не си ишел,
да не махнеш, на да идеш!
Боляр Петар проговори,
проговори, отговори:
- Фала тебе, син Костадин,
ако не сам, я кю идем!
Па калеса боляр Петар,
па калеса от изгрева,
от изгрева до заода;
що калеса, се му дойде,
да изпратат боляр Петар,
да си иде у хубава,
у хубава Света гора.
Натовари боляр Петър
три катъра сухо злата
четвъртио чисто чоха,
чиста чоха богасиа
нашарена, некроена.
Па си тръгна боляр Петар,
па си тръгна през планина,
през сред гора ясенова.
У гората пиле пейе,
като пейе, дуру дума:
- Майкя сина да не роди,
сестра брата да не чува,
да ме найдеш у гората,
да убиеш църн арапин,
да си найдеш до три добри:
едно добро - сухо злато,
друго добро - малка мома,
трейкьо добро - врана коня.
Сапрел се е Петар,
да постои, да послуша;
та постоял тъкмо три дни,
тъкмо три дни и три нощи.
Проговори добра коня:
- Фала тебе, боляр Петре,
стига стоя, стига слуша.
Мои нозе дървя ли са,
мои очи звезди ли са,
мое сърце камик ли е?
Снагата ми слана стана,
копитата ми лед поледи;
стига стоя, стига слуша,
на си бръкни у джепове
та извади ситна свила
та замрежи гъста гора,
та улови сиво пиле.
Послуша го боляр Петар
после стана, та отиде
у хубава Света гора,
та подари седемдесе,
седемдесе манастире.
Станянине, господине,
тебе пейем, домакине,
Бога славим, болярине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.