|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
247. ДЮЛГЕР ИЛИ ОРАЧ?
Том V: Обредни
песни
Зарекла ми са й мома Драганка
за три недели вън да не йзлезе,
пък тя излязла на неделята,
на неделята чарда да изкарва;
де кой я видя, там са замая,
Слънчо я видя, и той са замая.
Слънчовата мама на Слънча дума:
- Ой, Слънчо, Слънчо, гидийски сине,
заседни, Слънчо, заседни, синко,
че ми си греял три дни й три нощи,
орачи горят на оралата,
копачи горят на мотиките.
Че си запалил девет дюлгери,
девет дюлгери, осем мастори,
дюлгери горят на япията.
мастори горят под япията,
мастори горят, мома пазарят.
Момата плаче, плаче, не рачи:
- Олеле варе, Тодоре байне,
туй ли съм расла, расла порасла
за дюлгерина, тафраджиина?
Тафра голяма - кесия му празна;
парите малко - треските много.
Дюлгерин яде спукан просяник,
спукан просяник, рядка коприва;
чифчия яде бели самуни,
бели самуни, чести бобове.
Разградско; лазарска на момък (СбНУ 7, с. 19, № 5).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.
|