234. МОМЪК ГРАБИ ДЕВОЙКА

Том V: Обредни песни

Млад неженен коня язди
по планини, по рудини,
по ливади, по зелени,
край калденци, край студени.
Конче му гледа високо,
а момче гледа далеко;
та па сагледа, сагледа
оданат Дунав у Влашка,
у Кара Влашка широка:
три девойки еднолики
по две траби платно белат.
Бутна коня млад неженен,
та отиде в Кара Влашка,
в Кар Влашка, край бел Дунав.
Проговори млад неженен:
Леле варай, три девойки,
три девойки презморянки,
я фърлете бело платно,
бело платно у бел Дунав,
да посегна, да го фана,
да препливам през бел Дунав!
Презморски моми хубави,
презморки щури, глупави
върлиа платно в бел Дунав,
а лудо-младо досетно,
досетно, итро, разумно,
не фана платно ленено,
на фана мома хубава,
фана я лудо за ръка,
качи я коню зад себе,
па бутна коня да бега,
та па на конче говоре:
- Бегай, конче, да бегаме,
да си дома отидеме,
какво дирих, и намерих;
имах конче туралийче,
узех либе дизманлийче,
дизма снага, църни очи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.