22. БОГАТ ДИМО И ЦАРЯТ

Том V: Обредни песни

Пофали се Димо, Димо чорбаджия
снощи на вечеря, на своя трапеза:
- Щото Димо има, у царя го нема!
Че си има Димо до девет пауна,
до девет пауна, девет пауници.
И си има Димо видра позлатена,
и си има Димо куна изписана.
Ка зачуха Димо димови комшие,
па при цар ойдоха и на царя думат:
- Ей ми та тебе, царю господарю!
Пофали се Димо снощи на вечеря,
снощи на вечеря, на своя трапеза,
що у Димо има, у царя го нема:
че си има Димо до девет пауна,
до девет пауна, девет пауници.
И си има Димо видра позлатена,
и си има Димо куна изписана.
Цар си е пратил тежки гавазе,
та са си викале Димо чорбаджия.
- Я казвай, казвай, Димо чорбаджия,
що у тебе има, у царя го нема:
че си имал, Димо, до девет пауна,
до девет пауна, девет пауници;
и си имал, Димо, видра позлатена,
и си имал, Димо, куна изписана.
Димо чорбаджия на цар отговаря:
- Имам, имам, царю, имам бах не фащам.
До девет пауна, то са девет сина,
девет пауници, то са девет снахи,
видра позлатена, то е самси Димо,
Куна изписана - сама Димовица.
Царят го потупа, та па му дума:
- Димо, чорбаджия, нека ти са живи
твойте девет сина и девет снашици!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.