219. ЧУДЕН СЪН НА ЕЛИН ДОЙНА

Том V: Обредни песни

Седела е Елин дойна
у градина под капина,
та си шила сърмен колан,
пошивала свилен ракав.
Пошивала, задремала,
задремала, санувала,
насан и се присанило:
темна магла до земята,
чудно дърво чудновато,
вършето му дур до небо,
сълпето му дур до земи,
листата му маламени;
род родило две ябълки.
Що е било темна магла,
оно било тежка грижа;
щото било чудно дърво,
оно било тежка сватба;
щото било две ябълки,
оно било до два млади,
до два млади под два вени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.