209. ЗА КОГО Е ДЕВОЙКАТА?

Том V: Обредни песни

Млад Деспот се возеше
во две злато кораби
со своите синои.
Оделе, що оделе
и ми нашле девойка.
По-голем ми велеше:
- Дай ми изан, татко ле,
да излезам по-напред,
да пърстенвам девойка!
Татко му му велеше:
- Море, синко, малечек,
уще си ми малечек,
не ти требит девойка!
- Море, татко, милечек,
ако сум си малечек,
имам стрико по-голем,
нему ке я пърстенвам,
нему да я донесам!
Татко изан му даде;
си излезе по-напред,
я пърстенва девойка.
Татко му го провтаса,
я зедеа девойка,
я отнесе дур дома,
брату си му викаше:
- Море, брату, милечек,
яз ти пещеш донесоф,
аль ке ми го кабулиш,
аль не ми го кабулиш?
Имам сина за него!
Брат му си го причека,
го целива в очите.
Я зедое нееста,
си викнае свой люге,
си викнае и попот,
я венчае нееста,
радостта я сторие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.