165. ДОНА НА САМОДИВСКИ ИЗВОР

Том V: Обредни песни

Закукала кукувица,
негде кукне, негде викне,
негде й се глас прочуло,
като кука, она дума:
- Коя майка черка има,
да е рано не изпраща
на извори, на кладенци,
че там има до три вили,
до три вили самодиви;
цвеке берат, китки китат,
китки китат, венци вият,
ем ги вият, ем наричат:
"Коя мома рано рани,
рано рани, рано дойде,
зла неволя че да пати!"
Дона макя не слушала
нол ранила на кладенци,
на кладенци, на изворе,
много рано преди зори.
Чекала е стара майка,
чекала е до три дена,
до три дена, до три годин,
нема Дона да си дойде.
Домъчнело Дони маки,
па си пошла на кладенци,
на кладенци, на изворе,
да си тражи млада Дона.
Не е нашла своя Дона,
най е нашла нейно ведро,
нейно ведро, нейна чаша,
нейна чаша с кобиликата -
ведрото и гъбясало,
чашата и вреж пущила,
кобиликата напъпила,
напъпила, лист пущила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.