136. КОЛЕДАРСКА СЛАВА - 2

Том V: Обредни песни

- Славете Бога, дружина,
скочете, подскочете,
Млада Бога славете. Амин.
То тая наш свят Никола,
що сме друм друмували,
кални нощи потапкали,
ситни китки погубили,
сури калпаци порусили,
прави пушки потрошили;
дорде да дойдем до тоя
наш стар станиник
и стар господиник.
Ний го сакаме,
че са сърде, са гнява,
а той си дочака
и ни даде кравай,
та скочи като петел на бос крак,
та ни дали извит, превит кравай,
обречен, нам наречен. Амин!
Тва до кравая като му беше кръст Божи, докато,
като ситно-митно прилятно. -
Отде го дочу Вишен Господ,
та се отнесе, понесе,
през триж девет села,
през триж девет кадалъка.
Като в гора шикалка,
като мряна риба в дълбочина,
като пукола в пущине.
Овчар поскочар с прикован кривак,
с шаро агнило,
като говедар в мартило,
червено телило,
кукувича в зелена гора,
павуново пъстро лебедово перо,
по болярски равни дворове
из хубава Влашка земя.
Славете Бога, дружино. Амин!
То наш тоз брат,
що му овните овнили,
дребат дребили
телета телили
се витороги,
се патаноги,
се лиси крака.
Славете Бога, дружина. Амин!
То наш тоз брат,
отде го дари Вишен Господ
два вола, два чивгара
и два брата,
та отиде тука горе
в смилено поле,
та разора широко,
дълго безкрайно,
та подся жълта пшеница
и даде жълта класица;
та га женали
малки момци под мустаки,
малки моми крилянки;
малко женали, много трупали,
малка нива, купченца голями,
кръсче до кръсче.
Под кръсче дрянче,
под дрянче люлчица,
в люлчица малко момче.
Замине-помине майка му и татко му,
малко го люляла,
много го славила:
- Расни, синко, порасни,
като у майчин, у бащин,
в млади години;
та земи балтийка в ръка,
та иди в гора калинкова,
та насечи тънки пръти калинкови,
та ги извлечи на друмища, пътища,
та извий вита стръга,
запри сагмал стадо,
та издой прясно мляко,
та подсири прясно сирене,
да гощаваме друмници и пътемци,
да споменуват майка ти и баща ти!.
Тоа най било клето-проклето момче,
та не послушало майка си и баща си,
та зело по дълбоките долове,
по царнаоките моми,
дек моми шият, дек моми платно бялет,
та са подпря на подкован кривак,
та разряса черен перчан,
та засвири с меден кавал.
Малките моми в него са гледали,
вито хоро играли,
сминови китки давали,
мътна вода наливали,
кюрпе телца не прибирали.
Отде ги зачули тяхните майки,
та ги люти клетви калнали:
- Мари, щерки, щерки,
този жалтунав свинарин, кален чифчия,
кирлив-пастрилив овчар! -
Те са милно молет:
- Мале ле, стара мале,
нето кален чифчия,
нето жалтунав свинарин,
не кирлив-пастрилив овчарин,
най дойде едно момче планинче,
отде го петел изпя,
отде го слънци изгря,
та са подпря на прикован кривак,
та разреши черен перчан,
та засвири с меден кавал.
Ний са в него загледали,
в него привили,
вито хоро вияли,
мътна вода наляви,
кюрпе телца не прибрали. -
Отде го зачули момини стари майки,
те го люти клетви калнали:
- Тва момче планинче да оди тука долу,
тука горе в смилено поле,
дето петел не пияе,
дето кукувица не кукува!
То най било клето момче,
та са назад повърна,
черни очи изстрелкова,
тънки вежди в синьо небе издигна.
Толкова здраве и берекет в тази къща,
от година до година, до век, до амина!
От нас малко, от Господа млого!
Славете Бога, дружина. Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.