122. ЮНАК ЛОВИ МОМА-КОШУТА

Том V: Обредни песни

Снощи Яврум сърдит доде,
ей коладе, мой коладе!
сърдит, гневян, кон му потян,
кон му потян дребна роса,
ош въздига темна мъгла.
Отговаря Яврум майка:
- Ой та тебя, Яврум синка,
що ти й конче толкоз потно,
толкоз потно дребна роса,
ош въздига темна мъгла?
Отговаря Яврум синка:
- Мълчи, мамо, не ми думай,
да не сляга да отрежа,
да отрежа кончум глава,
кончум глава, кончум крака!
Снош отидох татък долу
да си лова дребна лова,
дребна лова яребица,
ош по-дребна пряперица.
Не намерих дребна лова,
дребна лова яребица,
ош по-дребна пряперица,
най намерих двя кошути;
аз ги гона, кон ги не гони.
Отговаря Яврум майка:
- Ой та тебя, Яврум синка,
то не било двя кошути,
а най било двя девойки,
да ти опитват юнастото!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.