119. МОМЧЕ ЛАТИНЧЕ И БЯЛА СТАНА

Том V: Обредни песни

Пофалила се й Станина майка,
Стано ле, Станчице ле, коладе ле!
Станина убост ниде я нема:
ни в Дренополе бели кокони,
ни в Сезополе бели гъркини,
ни в Цариграда бели кадъни!
Де я зачуло момче латинче,
че натоваре шейка гемийка
сякаква купя, моминска труфя,
че си покара шейка гемийка,
по Бело море, по Черно море,
че я изкара на Станин село,
че си направи нова чаршия,
че си натруфи нови дукяни
сякаква купя, моминска труфя.
Вървели ми са мало й голямо,
мало й голямо и малки моми,
и малки моми, и млади булки,
задала ми се й и бяла Стана.
Как я видя момче латинче,
че си стана право на крака,
че отговаря на бяла Стана:
- Прявляз, прявляз, бяла Стано,
та пазарувай сякаква купя,
сякаква купя, моминска труфя!
Че прявлязе бяла Стана,
да си купува сякаква купя,
сякаква купя, моминска труфя.
Как привлязе бяла Стана,
че затворило момче латинче,
че затворило нови дукяни,
че покарало шейка гемийка,
че викнала й бяла Стана,
че викнала й дор до Бога:
- Какво сторих, сторих, направих,
сторих, направих, та се излъгах,
та ме излъга момче латинче,
та ме излъга и ме занесе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.