|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
116. ДОБЪР ЮНАК И ТРИ ДЕВОЙКИ
Том V: Обредни
песни
Разсърдил се добър юнак
на баща си, на майка си,
хей коладе ле, мой коладе ле!
Че пролезе в темни яхъри,
та извади кон хранена,
оседла го с'сине седло,
възседна го, препусна го.
Калпака му на глава му,
калпак грее като месец,
пръстен грее като звезда,
добър юнак като слънце.
Че отиде татък долу,
татък долу, долно село,
та попита каде седят
дор три моми, дор три сестри.
- По-надолу чимшир порти,
та там седят дор три моми.
Че отиде по-надолу,
та почука чимшир порти,
че излезе голямата,
голямата кон му пое;
че излезе по-средната,
по-средната чаша му зела;
че излезе най-манинката,
най-манинката ябълка даде.
Голямата гледа, не гледа,
а средната хич я не гледа,
най-малката гледа и огледва.
Хей коладе ле, мой коладе ле!
Шуменско; коледна на момък (СбНУ 6, с. 79, № 1).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.
|