|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
108. МОМА И СЛАВЕЙ СЕ НАДПЯВАТ
Том V: Обредни
песни
Седнала е малка мома
под бяла, червена триндафела,
да зашива ситен ръкав,
как зашила, тъй запяла.
Отде га зачу пъстър славей,
той на мома отгояре:
- Ой та тебе, малка моме,
я хайде да си попеиме:
яко ли ма ти надпеиш,
ше ми отрежиш десното крилце;
яко ли та яз надпея,
ше ти отрежа десната ръчица!
Пели дванни, пели тринни;
колкото момата пеи,
глас й се още по отваре;
колкото (си) славей пеи,
глас му са още изгубува.
Пъстър славей й са моли:
- Ой та мома, малка моме,
не ми режи десното крилце!
Я ща измъте два славея,
да ти пеят сутрен рано,
сутрен рано, вечер късно,
да ти будет младу (в)ойни.
Старозагорско; коледна на мома (Илиев, № 34).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.
|