105. ВИТА МОМА И ОВЧАР

Том V: Обредни песни

Събрали са отбор момци,
Видо ле, момне ле, коладе ле!
да си мятат бели камък.
Мятали го, надмятали са,
никой не можи да го надметне.
Отде ги съзря Вида мома,
как отиде и го надметна.
Сдумаа са, сбутаа са
дали ми е Вида мома,
али ми е Нанко овчар;
сдумаа са, сбутаа са:
- Хай да идем татък долу,
татък долу в чаршията,
сичките гледат на фуркийте,
Вида гледа на кавалите,
на кавалите и на свирките.
Отговаря Вида мома:
- Ой ва вази, отбор момци,
отбор момци, колендарци!
Женски сърца ли носите,
че гледате на фурките,
на фурките, на вретената?
И там не можле да я познаят.
Сдумаа са, сбутаа са:
- Ай да идем татък долу,
татък долу на бял Дунав,
да идеме, да са къпим,
там ако познаем Вида мома;
ако би да й Вида мома,
няма да са разфърли да са окъпи,
ако би да й Нанко овчар,
той ш' са фърли да са окъпи.
Че станали, че са отишле,
че са отишле на бял Дунав;
сичките са фърлили да са къпат,
Вида мома не са фърга,
не са фърга да са къпин.
Отговарят отбор момци,
отбор момци колендарци:
- Ой та тебя, Нанко овчар,
разфърли са, та са окъпи! -
Тя са фърли във бял Дунав
и преплува бал Дунава.
Че са обърна Вида мома,
отговаря отбор момци:
- Язи не съм Нанко овчар,
най съм била Вида мома!
Там познали Вида мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.