|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
99. ЧУМА И ТЪРГОВЕЦ
Том ІV: Митически песни
Посвършил се Митре, добар юнак,
се посвършил неста отдалеку;
колко пърстен ми я пърстенвало,
си отиде во града Стамбола.
Три години тамо си седело,
си спечали три тоари арно,
си киниса дома да си идет.
Конак стори во пустоно Скопье,
ми преспало, на утро ми стана
и си зеде до четири коньи,
си отиде вода да напиет,
на бела чешма вода и немало,
тамо найде една стара баба
и е рече Митре, добар юнак:
- А е гиди, бабо, стара бабо,
що кя бидит ова чудно чудо?
Скопье града я сум нокевало,
саде слушам петли каде пеет,
петли пеет и кучина лает,
люге нигде, бабо, не сум видел!
Така велит она стара баба:
- Ай ти, Митре, ай ти, синко миле,
аз не сум си, синко, стара баба,
туку сум си, синко, църна чума,
сите люге, синко, избегале!
Тога велит Митре, добар юнак:
- Тизи Бога, бабо, тизи душа,
погляи го, бабо, пусти тефтер,
ал сум и я на тефтер писано!
Го поглеа баба пусти тефтер,
го поглеа и начас му рече:
- И ти, синко, овде си написан,
живот немаш, сино, баре три дни,
в еден ден, синко, ке загиниш.
Тога е се Митре милно молит:
- Ти се моля, бабо, тизи Бога!
Три дни теир, бабо, да ми сториш,
дур да пойдам при моя нееста,
оти имат токму три години,
како сум я, бабо, посвършило,
бари с очи не сум я видело.
Та му рече: - Айде, синко, одаи!
Си тоари три тоари арно,
си отиде при млада нееста
и е клюкна на нейтзини порти:
- А излези, моме Ангелино,
еднош с очи да си се видиме,
оти сега я ке си загина!
Ми излезе кутра Ангелина
и се спущи, рака му целива;
Еден тоар арно е остаи.
Си отиде при негоа майка
и си викна Митре, добар юнак:
- Я излези, моя стара майко,
колку да се мие отпростиме,
оти сега я ке си загинам!
Му излезе негова стара майка,
излегое негой мили бракя,
разтварие два тоара арно.
Колку майка сина прегушнала,
прегушнала и го целивала,
начас Митре тога душа даде.
Мила майка коса си изкина,
мила сестра како пиле пищит,
мили бракя глаи си кършеет
от.жаляне за Митрета малечек.
Го държие три дни незакопан,
на четвърти упел ми сторие,
му собрае попой и владици,
со голема чест го закопае.
Струга (Миладиновци, № 195).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|