96. ЧУМА И ТОДОРКА

Том ІV: Митически песни

Мама Тодорки думаше:
- Тодорке, мила мамина,
откак та й мама годила,
весела не та й видяла,
весела и засмеяна!
Тодорка дума мами си:
- Майно ле, стара майно ле,
снощи си ходих за вода
и съм си чула, разбрала,
черна ша чума да доде,
ша мори мало-голямо,
ша мори годениците
и момци, се младоженци,
и за нас ред ша си доде,
и щем с Никола да умрем!
В един гроб да ни заровиш
и да ни, мамо, откупиш
две моми, две песнопойки,
два момка, два кавалере;
момите жално да пеят,
момците жално да свирят;
ти, мамо, да не ни плачеш.
Мама Тодорки думаше:
- Тодоро, мила мамина,
стой, недей дума таз дума!
Как ша трае мама за тебе,
за тебе, чедо, без тебе?
Тодорка дума мами си:
- Майно ле, стара майно ле,
я върви в гора зелена,
попитай сухо сухари,
как трай сухар за листи!
И ти тъй за мен ша траеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.