90. СЪНЯТ НА ЯНИНКА

Том ІV: Митически песни

Юруше, Юруше войводо!
Запроси Юруш Янинка,
запроси я, утакми я
и за сватба удума я;
сега неделя до друга,
до друга сватба да права.
Кога било у сабота,
омила се йе Янинка,
седна, майкя да я плете.
Янинка йе задремала;
майце на скут полегнала,
полегнала и заспала,
горок йе сонок видела.
А стануе, а казуе:
- Мале ле, мила майчице!
Боже съм, мале, отишла,
на Юрушови дворове,
зададоа се облаци
над Юрушови дворове
и низ облаци, дъждове,
и низ дъждове, порое;
Юрушу двори однесе,
однесе бела марама.
Да това не йе на арно?
И майкя си ю говори:
- Щерко Янинко, Янинко,
я мучи, това не думай,
заман си сонок не сбива!
Току това издумая,
сватове си надойдоа
у дворове навлезнаа,
та одведоа Янинка;
та си ойдое, ойдое,
минаа поле широко,
приеа гора зелена,
враг изнесе сур елена
и по елена кошута.
Полетели са сватове,
си сватове по елена,
два девера по кошута,
сама Янинка остана.
Конюко ю се разигра,
венюко ю се закачи
за таа кита ракита,
за чубриково корене.
Янинка вика, що може:
- Боже ле, мили Божице,
що немам нейде никого
от Юрушова роднина,
конюко да ми прифане,
веноко да ми откачи
от таа кита ракита,
от чубриково корене!
Дочу я Юруш, та ойде,
та ю конюко префана
и ю веноко откачи.
Надникна Юруш, надникна,
надникна, та я целива.
Влашки се ножи отпеа,
та ю гърлото убоде;
потекоа църни кърви!
Итра йе била Янинка,
извадила бел пещемал,
та затисна църни кърви.
Та си ойдое, ойдое
на Юрушови дворове.
Изкачиа я на чардак,
а свекърва ю говори:
- Снао Янинко, Янинко!
Кога те Юруш такмеше,
он си те ногу фалеше:
"Моя Янинка убава,
бела-цървена у лице,
като петровка ябука."
А тизе си пребледнела,
пребледнела, пожълтела
като дуня презреана!
А Янинка ю говори:
- Мале свекърво, свекърво,
я извади бел тестемель
от моето бело гърло!
Послушала я свекърва,
извадила бел тестемель;
потекоа църни кърви,
Янинки душа излезе,
Янинка мала умрела!
Па закопали Янинка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.