89. СЪНЯТ НА ЯНИЦА

Том ІV: Митически песни

Прочула се Яница,
Яница една у майкя,
прочула се - лична-прелична,
Заиска Милен Яница
през девет града десети,
заиска я, дадоха я
и за сватба одумаха.
Майка Яница плетеше,
дремка одрема Яница,
па й полегна на скути
и той час се собуди,
па си на майкя говори:
- Разтуряй, мале, годежо!
Горок си санак санувах,
че Милен гради чардаци,
на чардаците - пиргове
и на пиргове - сив сокол;
сурвеха му се чардаци,
камик от камик биеха;
на Миленова ножница
мъртва кошута лежеше.
Майкя Яници говори:
- Не бой се, щерко Янице,
това си сама тизека!
Що се сурвеха чардаци,
това са твои сватове;
щото е било сив сокол,
това е Милен, млад юнак.
Току си това думаха,
и сватове напуниха,
от коне се соседлаха,
на чардаци се качиха,
на трапези наседаха.
Мало пиха и ядоха,
проговори кум господин:
- Изведете девойката,
кум у рака да цалива
и се редом у трапеза;
да варкаме, да идеме,
оти ни е дом далеко,
девет града, та десети!
И они го послушаха,
изведоха девойката,
куму рака наливала
и се редом у трапеза;
от чардаци наслезнаха
и коне си возседнаха,
изведоха девойката.
Майкя й им говореше,
на девери. наричаше:
- Два девера, два пауна,
Яница да ми чувате,
не ми е на кон яздила!
Па тогава я повели,
та си поле изминаха,
приеха гора зелена.
Пролете елен низ гора,
си се сватове пущиха
да гонят рогат елена.
Остана сама Яница
у тая гора зелена.
Пролете пиле през гора,
Яници кон се подплаши,
стърмено й се закачи
за вита ела зелена.
Яница вика, що може:
- Боже ле, мили Божице,
нема ли нейде жив човек,
стърмено да ми откачи
от вита ела зелена?
Дочул я е самси Милен,
па си дойде при Яница,
стърмено да й откачи
и я прегърна, цалива;
отпеха му се ножове,
Яници сърце удриха -
потекоха църни кръви.
Яници хитра, разумна,
та си бръкна у пазуха,
та извади бел тестемел,
та затисна църни кръви.
Сватове се собраха,
та си тогава пойдоха.
И насреща им свекърва,
тя си посрещна Яница
и стърмено й дигнала.
Ка си Яница видела,
тя на Яница говори:
- Снахо Янице, Янице,
какво ми те хвалеха,
дека си бела, цръвена -
ти не си бела, цръвена,
току си бледа и жлъта
като дуня недозрела!
Она й нищо не каже.
Яница качиха на чардак.
Па е седнала Яница,
извади си бел тестемел
и потекоха цръни кръви,
и с душа се разстанала.
Ка видел Милен Яница,
дека се с душа разстави,
и он си ножа извади,
та се сам себе убоде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.