87. МОМИРИЦА И ТОДОРА

Том ІV: Митически песни

Постигнала млада Момирица,
постигнала до девет момички,
на десето тежка останала.
Тога сборвит Момир бег войвода:
- А невесто, млада Момирице,
ако стигнеш десето момичка,
ке ти истам нодзе от колена,
ке ти истам ръце от рамена,
ке т' отвъртам очи от глобои,
ке т' остаам млада темничарка,
ке т' остаам млада улогарка!
Кога дойде време да постигнит,
си я зеде най-мала Тодора,
си отиде во гора зелена,
ми седнале под зелени я'ор;
си постигна млада Момирица.
Не ми беше десето момиче,
току беше едно мъжко дете!
Си го зави во кумаш пелена,
си го пови со сърмени повой.
Дете плачит, дур лискя се ронет.
Се разпули млада Момирица,
догледала оган на планина,
си я пущи Тодора малечка,
е донесе оган от планина.
Развалиле силнине огнеи,
изгреале дете малечкоо.
Ми заспала млада Момирица,
си дойдое до трй наръчници;
а Тодора очи не затворат,
глеат, слушат до три наръчници.
Първа велит: "Ай да го земиме!"
Втора велит: "Да го не земиме,
дури да се дете сторит,
дете сторит до седум години!"
Трекя велит: "Нека растит дете,
да се сторит юнак за жененйе,
ке му свършет убаа нееста,
ке му свършат и ке я земеет;
ко ке одет в църков на венчанйе,
тога юнак да си го земиме!"
Наръчае и си побегнае.
Растло дете и ми е порастло,
растло дете, дур се стори юнак,
се сторило юнак за жененйе...
Ми посвърши убаа нееста;
дошла ко'а, за да я земеен.
Тога сборвит Тодора малечка:
- Айти тебе, моя мила майко,
не праи го брата зетащина,
дур да земиме убаа нееста;
защо кога дете си постигна,
наръчае до три наръчници.
Първа рече: "Ай да го земиме!"
Втора рече: "Да го остаиме,
да се сторит до седум години!"
Трекя велит: "Нека растит юнак,
да се сторит юнак за жененйе;
ко ке свършет убаа нееста,
ко ке свършет и ке я земеет,
ко ке одет в църков на венчанйе,
тога юнак да си го земиме!"
Си отиде най-мала Тодора,
си отключи шарена ковчега,
си извай рубо зетащинско,
се промена най-мала Тодора,
се напраи млада зетащина
и си зеде китени сватои,
си отиде по убаа нееста.
Отидое и си я зедое,
си ойдое църков на венчанйе.
Задале се силнине ветрои,
задале се мъгли и праои,
по ним идет силни виулици,
го кренале млада зетащина,
я кренале най-мала Тодора,
я кренале дури под облаци;
не се буде веке що се стори.
За брата си сестра се загуби,
куртулиса свойот мили братец,
що ми беше еден син у майка.
Ак загина най-мала Тодора,
не загина млада зетащина,
се кердоса нейдзин мили братец,
се кердоса с убаа нееста.
Кой ке чует, се памет да имат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.