86. ОРИСАН АНГЕЛЧО

Том ІV: Митически песни

Имала й мама, имала й
едного сина, Димитра,
гледала и отгледала го й
на осемнайсет години,
че го мама му задоми,
задоми и отдели.
Като го мама отдели,
не му мама отхожда,
не го комшии навиждат,
не го роднини почитат,
не му пътници кондисват.
Рангел са й сторил, престорил,
че у Димитрови отиде;
я Димитър го нямаше,
на Димитрица думаше:
- Ще ли ма щете таз вечер,
таз вечер тук да вечерям,
вечерям и пренощувам?
Димитрица му думаше:
- Как няма та щем, пътниче?
Девет години ще стане,
както ни й мама отделила,
нето ни мама дохожда,
не ни комшии навиждат,
не ни роднини почитат,
не ни пътници кондисват
и ни сме каил, пътниче,
за едно какво да й пътниче.
Яла й Димитър де иди,
Рангел Димитър думаше:
- Димитре, холан, Димитре,
ще ли ма щете таз вечер,
таз вечер тук да вечерям,
вечерям, да пренощувам?
Я Димитър му думаше:
- Как няма та щем, пътниче?
И ни сме каил, пътниче,
за едно кво да й пътниче.
Девет години ще стане,
както ни й мама отделила,
нето ни мама дохожда,
не ни комшии навиждат,
не ни роднини почитат,
не от сърце рожба имаме!
Стана Рангел да вечеря,
вечеря и пренощува.
През нощ пред Бога излезе
и са на Господ помоли:
- Я дай им, Боже, помогни,
на тези хора сирмаси,
една ми мъжка рожбица!
Де й седял Господ, та слушал,
даде им Господ, помогна,
една ми мъжка рожбица.
Че й седял Рангел, че й слушал
как ша го орисници орисат.
Първа орисница думаше,
думаше и орисваше:
"Да расте и да порасте
на цяли дори три години,
тогава да го вземеме,
тогаз са жалби голями!"
Втора орисница думаше,
думаше и орисваше:
"Тогаз са малки жалбите,
нека да расте и да порасте
на цяли седем години,
тогава да го вземеме,
тогаз са жалби голями!".
Трета орисница думаше,
думаше и орисваше:
"Тогаз са малки жалбите.
Нека да расте и да порасте
на осемнайсет години,
да търси да се зажени,
че да са, холан, позгоди,
отвъди бяла Дунава
за една попска дъщеря.
Като за булка отиват,
Дунава сува да минат;
като са с булка повърне,
Дунава мътен да тече,
тогава да се удави,
че да се чудят и маят
булка ли назад да връщат,
умряло ли напред да носят.
Тогаз са жалби голями!"
Рангел Димитър думаше:
- Димитре, холан, Димитре,
аз ша ти кръстя рожбата
на мойто име Ангелчо!
Га Ангелчо зажените,
мене за кум да каните,
аз Ангелчо ша венчея!
Димитър Рангел думаше:
- Рангеле, холан, Рангеле,
де ша та тебе търсиме?
Рангел Димитър думаше:
- Димитре, холан, Димитре,
ви да ма мене търсите
във бойни росни ливади,
под една крушка клоната,
клоната крушка, шумната;
като си взема сулука,
клони са в земя набиват,
като си, холан, въздъхна,
клони са в небе бияха.
Расна Ангелчо, порасна
на осемнайсет години,
търсили да го заженят.
Че са Ангелчо позгоди
отвъди бяла Дунава
за една попска дъщеря.
Рангел за кум поканили.
Като за булка отишли,
Дунава сува минали;
като са с булка върнали,
Дунава мътна течеше.
Чуди се Рангел, мави се
как да приведе сватбата:
- Сватбари, вие, кумове,
ви си водете булката,
я ша си водя кумеца.
Веде го Рангел, приведе,
накрай Дунава излезе,
не са Ангелчо удави.
Кончето му са потърси,
на Ангелчо капка отхвръкна,
пак са Ангелчо удави.
Чуди са Рангел, мави са
какво да стори, направи -
булка ли назад да връщат,
умряло ли напред да носят?
Че пак пред Бога излезе
и са на Господ помоли:
- Божне ле, вишни Господи,
какво да сторим, направим:
булка ли назад да върнем,
умряло ли напред да носим?
Господ на Рангел думаше:
- Рангеле, холан, Рангеле,
той тъй му било писано,
тъй го орисници орисали!
Я иди, Рангеле, попитай
твоята млада кумичка,
тя има, холан, да живей
цели петстотин години.
Ако си даде, хариже
на годините полвината,
Ангелчо ша са поживи.
И Рангел са назад повърна,
и на булката думаше:
- Кумичке, млада кумичке,
ти имаш, холан, да живейш
цели петстотин години.
Ако си дадеш, харижеш
на годините полвината,
Ангелчо ша са поживи.
Булка под було продумна:
- Алал да му са от мене
на годините полвината,
двеста и педесет на мене,
двеста и педесет на нему!
А че са Ангелчо поживи,
а че сватбата тръгнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.