83. КАЛУДКА И ТРИ ОРИСНИЦИ

Том ІV: Митически песни

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, синко, Стоене,
попитай, синко, булката:
що по двори ходи грижлива:
грижлива, та не весела,
под було черно заноси!
Дали е либе либила,
или й майка домиля?
Стоян Калудка думаше:
- Калудке, пръвно венчило,
Калудке, булка вчерашна,
нещичко ща та попитам,
правичко да ми обадиш:
що по двор ходиш грижлива,
грижлива, та не весела
и черно носиш под було?
Дали си либе либила,
либила, не си го зела?
Аз ли не съм ти на сърце,
или ми къща не аресваш!
Калудка дума Стояну:
- Стоене, моя пръвнино,
Стоене, ново венчило,
като ма питаш, да кажа,
правичко да ти обадя:
нито съм либе либила,
нито ми й мило за майка,
майка и либе - до време;
и ти ми си, холан, на сърце
и къщя ти са хубави;
аз като съм са сторила,
сторила и намерила,
че дошле да ма орисват
три жени, три орисници
Първата казва, орисва:
"Хай да земеме детето,
майка без дете да остане."
Втората казва, орисва:
"Ха да земеме майка му,
дете сираче да остане."
Третата казва, орисва:
"Мълчете, море, мълчете,
язи ща да го орисам:
да не земаме майка му,
да не земаме детето;
да расте, та да порасте,
да стане двайсе години,
майка му да го ожени,
под було булка да умре!"
Дорде Калудка издума,
и са от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.