8. СЛЪНЦЕ И МОМА СЕ НАДГРЯВАТ

Том ІV: Митически песни

Пофали се момян майка
снощи вечер на кладенец,
пред момите, пред момците:
че си има малка мома,
от слънцето е по-хубава,
от месеца е дваж гиздава.
Де я зачу ясно слънце,
та проводи ясна зора,
ясна зора калесничка,
да калеса малка мома,
да се със слънце надгрява,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Ясна зора реч прифана;
та си наля крондял с вино,
че отиде у момини,
у момини равни двори,
равни двори, чемшир порти,
че почука, ем повика:
- Излез, излез, малка моме!
Не излезе малка мома,
най излезе момина майка.
Отговаря ясна зора:
- Ти ли си се пофалила
снощи вечер на кладенци
пред момите, пред момците,
че си имаш малка мома,
от слънцето по-хубава,
от месеца дваж гиздава?
Отговаря момина майка:
- Имам си я, бъх не фащам.
Отговаря ясна зора:
- Чунким имаш, бъх не фащаш!
Премени я, нареди я,
ситни плитки оплети я,
изведи я на Юрдана,
на Юрдана, на изтоци,
да се със слънцето надгрява,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Момина майка реч прифана,
премени си малка мома,
премени я, нареди я,
ситни плитки оплете я,
ситни плитки на редици;
изведе я на Юрдана,
на Юрдана, на изтоци,
дето слънце рано грее,
месечника зора дава,
да се със слънцето надгряват,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Кога огря ясно слънце,
та огряло две планини
и третата насиняло;
кога огря малка мома,
тя огряла сичка свята.
Отговаря ясно слънце:
- Блазе, Боже, на таз майка,
дето отхрани това чедо!
Лице му се белееше
като пряспа, дваж превята,
очи му се чернеяха
като угар, триж орана,
вежди му се синеяха
като гайтан на нов дюген,
руса коса разрешило,
като ела във усои!
На здраве ти, малка мома,
тебе пеем, Бога славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.