72. ВИТЕЦ МАРКО И ЛЮТА ЗМИЯ

Том ІV: Митически песни

Седнали са два юнаци,
седнали са у меана,
та си пият руйно вино.
Седи юнак витец Марко,
други юнак Груйчо дете.
Прочула се люта змия
у дервене Василиски,
та си сапре три дервене
и разсели девет села.
Дочули са два юнаци,
че излезла люта змия.
Проговори Груйчо дете:
- Фала тебе, уйке Марко,
я ке д' ида у дервене,
да погуба люта змия!
Па си стана Груйчо дете,
та постегна добра коня,
та си ойде у дервене.
Отдалеко поокува.
Ка го дочу люта змия,
люта змия тройоглава,
она свирна каде него,
он положи буйно копье,
да надене люта змия.
Люта змия и не гледа,
та си фана Груйчо дете.
Груйчо дете отговара:
- Фала тебе, уйке Марко,
загина ти Груйчо дете!
Ка го зачу витец Марко,
витец Марко трето село,
та си ксве буйно копье,
буйно копье тройорого;
па постегна добра коня,
та си ойде у дервене.
Отдалеко одокува.
Ка го дочу люта змия,
люта змия тройоглава,
она свирна каде него
и он свирна каде нея.
Он положи буйно копье,
буйно копье тройорого,
та надена люта змия,
люта змия тройоглава;
та си разпра витец Марко,
та си разпра люта змия,
та си изпра цала сватба,
цала сватба сас сватове,
та си изпра Груйчо дете;
па надена витец Марко,
па надена люта змия,
нарами я десно рамо.
Провикна се витец Марко:
- Селете се, девет села,
я погубих люта змия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.