|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
70. ОВЧАРИ И ЗМЕИЦА
Том ІV: Митически песни
Стоян в механа седеше,
червено вино пиеше,
към планината гледаше
и на планина думаше:
- Горо ле, Мургаш планино,
много си, Мургаш, хубава,
за стадо за зимовище,
а най-повече за паша -
ала ма, Мургаш, разплакваш,
че ти ми земаш, планино,
сека година по овчар,
а таз година двамина,
двамина и с кехаята!
Мургашът мълчи секога,
никому нищо не казва,
ала Стояну продума:
- Стоене, младо юначе,
аз не ти земам овчаре,
а връх мен има грамада,
грамада с сини камъне,
а в камънете - змеица,
змеица,пуста вдовица,
тя ти и зема овчаре,
тя ти зе и кехаята!
неуточнено (Каравелов, Памятники, с. 251; =Каравелов-Съч. 1, с.
149, № 6).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|