7. СЛЪНЦЕ, ДОМНА ЦАРИЦА И СВЕТА МАРИНА

Том ІV: Митически песни

Мари Марино, света Марино!
Домна царица на слънце дума:
- Ой слънце, слънце, ясно високо!
Като ми грееш ясно високо,
ясно високо, та нашироко,
дали не знаеш биле за рожба,
биле за рожба, за клето сърце?
Ясното слънце тихом говори:
- Зная го, зная, Домно царице,
ала го кажат много далеко,
много далеко и много скъпо:
за торба платно, платно ленено,
за кило жито, бела пшеница;
овчар го бере, стадо да кърми,
да има стадо ягнета шари,
ягнета шари и пресно млеко.
Домна царица тихом говори:
- Ой слънце, слънце, ясно високо!
Набери ми го и донеси ми,
та да го варя и да го пия,
дано си стана пълна, непразна.
Ако се добие момиче рожба,
ако е момиче, халал да ти е;
ако е момче, халал да ми е!
Набрало слънце биле за рожба
и го набрало, и го занело,
та го варила Домна царица,
та го варила и го е пила
и е станала пълна, непразна,
и е добила момиче рожба,
момиче рожба, Света Марина.
Гледала го е девет години,
отвънка прага не го е пуснала,
да я не види ясното слънце,
ако ми я види, ке я отнеме.
Щом е сторила девет години,
клепало клепе рано в неделя;
то не било Боже клепало,
нало е била сама змеица,
сама змеица, златокрилица,
та да измами Домна царица.
Измамила е Домна царица,
на църква тръгна, Марини дума:
- Мари, Марино, хубава керко!
Сичко във къщи да си почистиш,
отвънка прага да не излизаш,
да не излизаш, сметта да хвърлиш,
да не излизаш за вода д' идеш,
да не те види ясното слънце;
че ко те види ясното слънце,
ако те види, ке те уземе!
Маринините милните дружки,
те са тръгнали за вода д' идат,
за вода д' идат, Марина викали:
- Хайде, Марино, за вода д' идем!
Марина забрави майчини думи,
менци е зела, на вода отишла,
вода налела и се върнала.
Ка я видело ясното слънце,
та си посегна от синьото небо,
та си издигна бела Марина,
та я издигна във синьо небо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.