|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
69. ОВЧАР И МЕЧКА-СТРЪВНИЦА
Том ІV: Митически песни
Мама Стояну думаше:
- Стоене, синко, Стоене!
Що си тъй, синко, залошал,
залошал, синко, погрознял?
Дали си болен, та трескав?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле!
Като ма питаш, да кажа;
научила са й мечката,
мечка, майно ле, стръмница;
ката ми вечер доходя,
нищо ми зло не струва,
сиво ми стадо раздига
и ми оганя разравя,
и ми ръжена изправя.
Вечер ми зема по една,
по една вакла рудица;
сутрина зема по друга,
по друга вакла рудица.
От туй съм, мамо, залошал,
залошал, мамо, погрознял.
Мама Стоену думаше:
- Стоене, синко, Стоене!
То не е мечка стръмница,
ами е жена-змеица,
змеица, синко, довица,
змеица с дребни дечица.
Стоене, да си набереш,
кумата, куманигата,
с едно стърке тинкява
и от пусто, синко, огнище.
Стоене, да са окъпиш,
змеица ша та намрази,
намрази, да та юстави.
Разградско (Бончев, № 16).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|