68. ОВЧАР И МЕЧКА-ЗМЕИЦА

Том ІV: Митически песни

Стояну майка думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
като си ходиш-доходиш,
мама та не е питала
що на дни идваш бел-червен,
а на дни жълт и зелен?
Дали ти стадо промира,
ил' ти пцетата беснеят,
ил' ти ягненци не трае,
или ти овчари нехелат?
- Майко ле, стара майчице,
като ма питаш, да кажа:
нито ми стадо промира,
нито ми пцета беснеят,
нито са лоши овчари,
ами са, майко, научи
голема мечка стървница,
ката си вечер дохожда,
пцетата гони с криваци,
овчаре бие с главници,
мене ме, мамо, пригърне,
пригърне и ма целуни.
Кога ма, мамо, пригърне
костите ми изпотроши,
кога ма,мамо, целуни,
кръвта ми, мамо, изпие!
Стояну майка думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
това не е мечка стървшща,
но ми е, мама, змеица!
Да идеш, сине, да идеш,
да си я, сине, попиташе:
- Мечко ле, мечко стървнице,
като си ходиш, разбираш,
имаме крава ялова,
от девет години щерица,
оти ми нещо не кажеш,
та да я полекуваме?
Стоян при мечка отишел,
тихо си мечка попита
и тя му така казала:
- Либе Стоене, Стоене,
иди да кажеш майци си,
да иде в Стара планина
у това росно ливаде,
да си набере вратика,
вратика и коменика,
и овчарска тинтева,
та да я свари у среднощ,
па да заведе кравата,
на пътя, на кръстопътя;
да разточи колата,
да ги покрие с кожа биволска,
майка ти крава да полей,
на тебе капка да не пръсне,
я ще у шипка да стоя.
Стоян си дома отишел,
това на майка си казал.
Отишел в Стара планина
у това росно ливаде,
па си набрали вратика,
вратика и коменика,
и овчарска тинтева.
Майка му среднощ ги сварила,
излезла на път, кръстопът,
разточила е колата
и кравата е поляла,
после плиснала шипката
и най-подир Стояна.
Тогава извика змеица:
- Ей тебе, старо вещице,
защо ти това направи,
та ни с Стоян раздели?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.