67. ОВЧАР И ЗМЕИЦА - 2

Том ІV: Митически песни

Стоян си цани овчаре
и девет стада накупи,
до девет стада овнове,
нацани млади кехаи
и па по-млади чираци,
та па ги Стоян изведе
у тая гора зелена.
Досе си дома седеше,
Стоян беше бел-цървен
като цървена ябълка,
а тогай стана жълт-зелен.
Стара му майкя дохода,
та му премена доноси,
та па си Стоян питуе:
- Сине Стояне, Стояне,
доде си дома седеше,
ти беше, сине, бел-цървен
като цървена ябълка,
а сега стана жълт-зелен.
Дали ти е стадо болнаво,
ил ти са на зло овчаре,
ил на по-зло кехаи?
А Стоян тогай казува:
- Мале ле, стара майчице,
нал ме питаш, мале, да кажа:
ни ми е стадо болнаво,
ни са ми на зло овчаре,
ни на по-зло кехаи.
Насън ми, мале, дооди,
дооди, мале, Деница,
Деница, млада змеица.
Псетата гони с камене,
дружина гони с тояги,
овците, мале, размамя,
а мене, мале, пригърта,
пригърта, та ме налива.
Това съм толко жълт-зелен!
Майкя Стояна учеше:
- Сине, Стояне, Стояне,
кога ти дойде ош еднъж,
а ти я, сине, попитай:
- Денице, млада змеице,
нещо че да те попитам:
ти като одиш по-гора,
знаеш ли трева омраза?
Имам си сестра Тодора,
та я турчин залибил,
Тодора да се окъпе,
та турчин да се отмахне.
Ега ти каже омраза,
та тизе да се окъпеш,
да се от тебе отмахне.
Стоян си майкя послуша,
кога му дойде ош еднъж
Деница млада змеица,
тогай я Стоян попита:
- Денице, млада змеице,
нещо чем да те попитам:
ти като одиш по гора,
знаеш ли трева омраза?
Имам си сестра Тодора,
та я е турчин залибил,
Тодора да се окъпе,
та турчин да се отмахне.
А Деница му казува:
- Стояне, млади кехайо,
да станеш ютре пред слънце,
дур роса не е паднала,
та да набереш таника,
таника и команика,
и тая синя тинтева,
тая е трева омраза.
Тодора да се окъпе,
та турчин да се отмахне.
Тогай си стана млад Стоян,
та ютре рано подрани,
дур не е роса паднала,
та си е набрал таника,
таника и команика,
и тая синя тинтева.
Та се окъпа млад Стоян,
та се сас нея омрази,
та се махнала Деница,
Деница млада змеица.
Тогай си Стоян оздраве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.