64. СТАНА И ЗМЕЙ - 2

Том ІV: Митически песни

Змейо си Стана любеше,
та я е любил три годин.
Майкя на Стана говори:
- Стано ле, Стано хубава,
досади ми се, додеа
от твои дружки питане,
защо на вода не идеш!
С тебе си шега биеа
твоите дружки на вода.
Я люби змейо, я махни!
Кога е било навечер,
ка дойде змейо навечер,
а Стана си му говори:
- Змейо ле, змейо горянин,
на майкя ми се досади.
Те стана до три години,
токо ме любиш, не водиш.
Досади ю се, додеа.
от мои дружки питане,
оти на вода не идем,
оти си майкя не слушам.
Я люби, змейо, я махни!
Змейо си Стани говори:
- Стано ле, много хубава,
на майкя, Стано, да кажеш,
никой да си се не бои,
довечер, Стано, че дойдем!
Кога у двори улезнем,
у ваши равни дворове,
ясен че огин да плане,
та двори че облелее.
Ти, Стано, да се не боиш,
на стара майкя да кажеш
и она да се не бои;
на стари баща да кажеш
и он да се не бои;
на мили брайкя да кажеш
и они да се не боя.
Стана на майкя казала,
Стана на баща казала,
Стана на брайкя казала -
ка вида ясни огневе,
ка вида, да се не боя.
Кога е било навечер,
ка дойде змейо низ гора,
па си у двори улезна,
пламнаха ясни огневе
и Стана змейо посрещна.
Ка се огневе планали,
Стана у огин стоеше.
Змейо си Стана привана,
па я на коня укачи.
Па пойде Стана да сийде,
сас змейо Стана да сийде,
майкя на Стана говори:
- Стано ле, Стано хубава,
ка че ти ойдем на госте,
дека че да те намерим,
дека че тебе да найдем?
Стана на майкя говори:
- Мале ле, мила майчице,
да дойдеш, мале, да дойдеш
у тая гора зелена,
при големата пещера,
там има яма голема,
при яма суа череша,
тамо са двори на змейо.
Па змейо Стана заведе.
Мина се до три години,
станала майкя Станина,
омеси бела погача,
наточи препек ракия,
па си отиде, отиде,
отишла си е майкя ю
у тая гора зелена,
при големата пещера,
при тая суа череша;
там найде змейо дворове
и тамо найде черка си.
Три дни им на двор гостова.
Пойде си майкя Станина,
пойде си дома да иде,
а Стана си я изпраща:
- Мале ле, мила майчице,
кога Стояна зажениш,
на сватба да ме поканиш
и я на сватба да дойдем!
И майка си ю говори:
- Я че те, Стано, поканим,
тува ли да те намерим?
А Стана си ю говори:
- Мале ле, мила майчице,
тува чеш мене да найдеш
и тува змейо че найдеш!
Ойде си майкя Станина
на свои равни дворове.
Па си Стояна зажени,
па стана майкя Станина,
та ойде Стана да кани,
на сватба да я покани.
Пойде си Стана да иде,
на сватба Стана да иде
и змейо сака да иде,
змейо си на Стана говори:
- Стано ле, Стано хубава,
и я че идем на сватба!
На китка че се претворим,
ти да ме, Стано, затъкнеш
о десна страна у перо
и я на сватба да идем.
И змейо си се претвори
на росна китка зелена,
та си го Стана затъкна
о десна страна у перо.
Стана си пойде по друми,
па си по друми одеше.
У среща са ю три кола,
две кола сено зелено
и едни бела белия,
па се на Стана смеяа,
че сама оди по друми,
без мъж си иде на сватба.
А змейо слуша низ китка,
а Стана на змейо говори:
- Змейо ле, змейо горянин,
да си запалиш три кола,
две кола сено зелено
и една бела белия!
А змей си на Стана говори:
- Стано ле, Стано хубава,
не можем да ги запалим,
да палим сено зелено,
защо си има три травки,
вратика и куманика
и тая синя тантева;
от них не можем да палим,
да палим сено зелено,
оти че да се накадим,
та че се язе отровим;
че палим бела белия!
Запали бела белия,
изгоре бела белия.
Кога на сватба ойдоха,
Стана на стрина говори:
- Стринице, мила майчице,
улезни нова градина,
та си намери вратика,
вратика и куманика
и тая синя тантева;
на змейо зелник направи,
та змейо зелник да руча,
та змейо да си отровиш!
И стрина Стана послуша,
улезна нова градина,
та си набрала вратика,
вратика и куманика
и тая синя тантева,
та зелен зелник направи,
ка го у огин спущиа,
та зелен зелник да печа,
низ зелник пара излезна,
замириса си на змейо
и веднъг се с душа разстави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.