63. КАЛИНА И ЗМЕЙ

Том ІV: Митически песни

Брой, мари, тенка Калино,
Калино Малешовенко!
Мари, зададоха са, Калино,
до два ми темни облака -
мари, един отгоре, Калино,
другия, мари, отдолу.
Мари, едино беше, Калино,
от Пирин, стара планина,
другия беше, мари, Калино,
отгоре, от Беласица.
Мари, Калино, мамят, Калино,
мари да си е нея измамят!
Дето ми беше, Калино,
от Пирин, стара планина,
той хи даваше, Калино,
до маламено герданче;
дето ми беше, Калино,
отгоре, от Беласица,
той хи даваше, Калино,
мари, пръстен сребарен.
Мари, на Калина велет, Калино,
велет и одговорет:
- Мари, хайде, хайде, Калино,
на наше земе да идем!
Мари, наше е земе, Калино,
многу хлябородна,
мари, дваж годината, Калино,
дваж, мари, ние женим,
триж годината, Калино,
триж коситба косим;
дваж годината, Калино,
беритба берем.
Мари, излъгала са Калина,
та е отишла,
мари, та е отишла, Калина,
мар, със змеювето.
Мари, не е отишла Калина
на добра земе,
ами е отишла Калина
в пусти гори високи,
в пусти гори, Калино,
в пусти темни пещери.
Та е викнала Калина,
викнала и заплакала:
- Ой маю, маю,
мила майчице!
Къде си, маю, маю ле,
да си ма, маю, ти видиш.
Я змейе си е, Калино,
Калино, миреше:
- Мар мълчи, мари, Калино,
нимой ми, мари, ти плачеш!
Я не та зимам, Калино,
Калино, за алаинка,
мар, ам та зимам, Калино,
за първо любе.
Мари, яз ке та храня, Калино,
Калино, руди ягнета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.