|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
56. РАДА И ДВА ЗМЕЯ
Том ІV: Митически песни
Рада за вода ходила
на пусти змейски кладенци,
ходила и ся върнала.
Среща й идат два змея,
два змея - два огняника;
по-старий Рада замина,
по-младий Рада запира
и кърчязи й напива.
Че си змей Ради думаше:
- Радо льо, либе, Радо льо,
сяки вечяр ми дохождаш,
по смясна китка доносеш,
таз вечяр що не донеси?
Рада си змею думаше:
- Змею льо, ти огнянико,
пусни мя змею да мина,
да мина да си замина!
Майка ми болна си лежи,
колко е болна от болест,
два пъти гори за вода.
Змей Ради си думаше:
- Радо льо, мома хубава,
лъжи ти, Радо, другиго,
най си змея не лъжи:
змей си фърка високо
и гледа змей широко!
Сега над вази прифръкнах,
майка ти седи в горни кът,
седи, та си омайва.
Майка ти, маиосницата,
майка ти, омайницата,
за тебя ризи съшива;
сякакви билки въшива,
сякакви билки омразни,
омразни билки, разделни,
дано тя Радо намразя.
Майка ти, маиосницата,
майоса гора и вода!
Жива е зъмя хватила,
в ново я гърне турила,
с бял го бодил подклала;
зъмя ся в гърне вияше,
вияше, йоще пищеше,
а майка ти нарича:
- Както ся вие таз зъмя,
тъй да ся вият за Рада,
за Рада момци хубави;
дано я змейко намрази,
намрази, да я остави!
- Доде не тя е церила,
аз ща тя, Радо, задигна!
Дор това си змей издума,
и Рада си е задигнал,
издигнал горе в небеса,
до високите делове,
делове, стени каменни
у широките пещери.
Източна България (Раковски, Българска старина, 1865, с. 166, №
7).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|