|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
5. СЛЪНЦЕ И МАРИЙКА
Том ІV: Митически песни
Разсадяла е ляпа Марийка
ранян босилек в малка градина.
Отде я видя ясноно слонце,
то си майци му тихо ромоне:
- Ой мале, мале, ти, стара мале,
зьоми ми, мале, ляпа Мария,
ляпа Мария за парво либе!
Зяла му майка ляпа Марийка,
ляпа Марийка за парво любе,
та е говяла девят години:
баби и дядо до три години,
лелям, деверям до две години,
стрику, стричини цяла година,
куму, кумяхи друга година,
парвому любе до две години.
Яснону слонце тихо ромоне:
- Ой мале, мале, ти, стара мале,
как да си правя сас нямо либе?
Зьоми ми, майчо, до друго любе,
до друго любе звязда Дяничка!
Зяла му майка до друго любе,
до друго любе звязда Дяничка.
Ага ми беше на венчявану,
ляпа Марийка борна светеше,
изгоря борна до тьонки порсте,
запали хи са й десниян ракав;
звязда Дяничка тихо ромоне:
- Мари Марийко, ляпа Марийко,
ако си ляпа, та сляпа ли си?
Изгоре борна до тьонки порсте,
запали ти са и десниян ракав.
- Ой звяздо, звяздо Дяничко!
Не сам ни няма, не сам ни сляпа,
говяла ми сам девят години:
баби и дядо до три години,
лелям, деверям до две години,
стрику, стричини цала година,
куму, кумяхи друга година,
парвому любе до две години,
пак ти не говя ни вянчилкя хи!
Ляпа Марийка тихо ромоне:
- Ой Боже, Боже, мили Господю,
та стори си ма лятно пилянце,
лятно пилянце и лястовичка,
да си ми фаркам по врют диняна!
Та си ми стана лятно пилянце,
лятно пилянце и лястовичка,
та ми исфаркна през пенжуркине.
Ахъчелебийско, дн. Ардинско (СбНУ 1, с. 28, № 7).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|