48. ТРИ САМОДИВИ И СТОЯН

Том ІV: Митически песни

Стояновата майчица
какъв е сън сънувала
в събота срещу неделя!
Че ми са дошле три жени,
три жени, три самодиви,
та си Стояна иская,
пред Бога да го заведат,
на Господ измет да прави.
Стояновата майчица,
тя била итра, разумна:
ранила рано вутринта,
па на Стояна говори:
- Сино Стоене, Стоене,
ай да та майка премени,
премени, още нареди,
да идеш, сино Стоене,
на Святогорцки манастир!
Стоян си майка послуша,
та па са добре премени,
па тръгна Стоян да върви.
Братец си коня седлае,
коня му са разседлава;
баща му порти отваря,
порта са сама затваря.
Баща на Стоян говори:
- Седи, Стоене, не иди:
лоши се пъте казуват!
Стоян си баща не слуша,
па тръгна, та ми отиде.
Таман из порти излезе,
че го срещнале три жени,
три жени, три самодиви
и три го в сърце удария.
Люта го треска тресело,
па са назаде повърна,
па си на майка говори:
- Постилай, мале, дебело,
туряй възглаве високо -
люта ма треска разтресе!
Доде си дума издума -
и сас душа са раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.