47. САМОВИЛСКО РОБЕ

Том ІV: Митически песни

Подрукна са тенка Стана,
тенка Стана, самовила,
току отгор в планината:
- Ой селене кратовене!
Да ми дадете две дечица,
две дечица близначета,
да м' дадете два юнака,
да м' дадете две момчета,
да м' дадете две девойки.
Девойките одговарет:
- Тенка Стано, самовило!
Постой мало и почекай,
да играим Лазарица.
Я селене одговарет:
- Коя ке е тази майка,
що ке даде две дечица,
две дечица, близначета?
Кои ке са тез юнаци,
що ке дадат две невясти?
Кой ке е този татко,
що ке даде две момчета?
Коя ке е тази майка,
що ке даде две девойки?
Ке ти дадем голям дарък:
за дечица - две ягнета,
за невясти - до две крави,
за момчета - до два юнса,
за девойки - две юнички!
Налюти са тенка Стана,
тенка Стана, самовила,
та е зела за дечица,
за дечица - сто дечица,
за невясти - сто невясти,
за юнаци - сто юнака,
за момчета - сто момчета,
за девойки - сто девойки.
Откара ги в планината.
Невястите злато виет,
юнаците камен фърлет,
момчетата свирки свирет,
девойките песни пойет,
дечицата биле берат,
биле берат, биле носат.
Радиното пусто дете,
биле бере, биле няма,
биле си му изпадува,
нзпадува от пазухи.
Тенка Стана одговори:
- Ой Ради но, пусто дете!
Биле береш, биле нямаш!
Я дете хи одговори:
- Тенка Стано, самовили!
Немой кълнеш Радиното,
Радиното пусто дете,
ами кълни моя майка,
моя майка и баба ми,
че не мя са опасали,
та ми биле изпаднува,
изпаднува от пазухи.
Да ми дадеш лък и сряла,
да си ида в наше село
да си бъхта моя майка,
моя майка и баба ми!
Излъга са тенка Стана,
тенка Стана, самовила,
та му даде лък и сряла.
Не отиде в тяхно село,
да си бъхте своя майка,
своя майка и баба си,
ам утрепа тенка Стана,
тенка Стана, самовила.
Отиде си сичко робе,
сичко робе по дома си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.