40. НЕДА И ТРИ САМОВИЛИ

Том ІV: Митически песни

Варай, Недо, бела Недо!
На Неда са гости дошли,
Недините девет брата,
девет брата, осам снахи
и осамте мажки деца.
Те са, яли и са пили
такмо три дни и три нощи.
Нединото милно внуче,
милно внуче, най-малкото,
препи му се студна йода.
Йода се е довршила.
Те му дават ройно вино,
той нейке ройно вино,
на Богам се верно моли:
- Йой ти, Боже, мили Боже!
Я осамни, я призори,
ке си умра за йодичка;
йой йодичка, йой душичка!
Неда йе се нажалило,
зела й Неда нова стомна,
та й отиде на бунаро,
да налее студна йода.
Никна йода да налее,
сенка йе се засенило
и га си е изправила,
не е била мала сенка,
лю е била стара юда,
стара юда, самовила.
На Неда си зборуваше:
- Варай, Недо, бела Недо,
айде, Недо, сос менека.
сос менека, пред менека!
Я Неда йе зборуваше:
- Варай, юдо, самовило,
йостави ме да си ида,
да занеса студна йода,
че ми плаче мило внуче
за студена йода.
- Айде, Недо, пред менека,
пред менека, сос менека!
Я Неда йе зборуваше:
- Варай, юдо, самовило!
Йостави ме за Великден,
та си яла на Гюрговден,
на люлките под сенките.
Послуша га стара юда,
оставила бела Неда.
Отиде си бела Неда,
ухилена, ожалена.
Недините девет брата
на Неда си зборуваха:
- Варай, Недо, мила сестро,
що си толко ожалена,
ожалена, уплачена?
- Варай, варай, моите брати,
дил' ми язи отидо на бунаро,
никна йода да налее,
сенка ми се засенило,
не е било мала сенка,
лю е било върла юда,
върла юда, самовила,
та ми вели и говори:
- Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!
Я язи йе се помолила:
- Варай, юдо, самовило,
остави ме да си ида,
да занеса студна йода!
Я юда ми зборуваше:
- Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека.
Та йе вели и говори:
- Варай, юдо, самовило!
Остави ме за Великден,
та си яла на Гюрговден,
под сенките на люлките.
Я брати йе зборуваха:
- Варай, Недо, бела Недо,
бела Недо, милна сестро,
за това грижа ми бериш!
Ке ти чина църно рухо,
църно рухо, калугерско,
белке юда не познава?
Облече се бела Неда
църно рухо, калугерско,
стана Неда, та отиде
под сенките на люлките.
Ето юда де дохода,
та йе вели и говори:
- Варай, Недо, бела Недо,
що си, Недо, пременила
църно рухо, калугерско?
Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!
Стана Неда, та отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.