4. СЛЪНЦЕ И ЯНА

Том ІV: Митически песни

Постигнала се убаа Яна,
стигнала ми се на ден Велигден,
кръстила ми се на ден Гюргевден,
засборвала ми се на ден Спасовден,
ми заодила на ден Петровден.
Ми я дочула Янина кума;
тога е рече Янина кума:
- Де гиди мори убаа Яно,
яз ти се молям и ти наръчвам,
да не излегвиш деня без убрус,
деня без убрус, ноке без свеща,
да н' те догледат слънцеа майка,
да н' те псевършит за ясно слънце.
Убаа Яна кума не почу,
тук ми излезе деня без убрус,
деня без убрус, ноке без свеща.
Ми я видела слънцеа майка,
ми я посвърши за ясно слънце,
ми я посвърши и ми я зеде.
Убаа Яна не ми сборвеше,
не ми сборвала за три години.
Тога ми велит слънцеа майка:
- Де гиди слънце, а ясно слънце,
убаа Яна ни онемела!
Да остаиме убаа Яна,
да я зеиме Дзвездоденица,
Дзвездоденица, бъргосборница.
Ясноно слънце майка почуло.
Ми я посвърши Дзвездоденица,
си я посвърши и си я зеде,
убаа Яна не ми бегаше.
Ми я кладое Дзвездоденица,
ми я кладое леб да си месит,
убаа Яна свеща е светит.
Я догорила бела борина,
я изгореа тонките пърсти,
я с' изтопие злати пърстени.
Тога е рече Дзвездоденица:
- Де гиди мори слепа слепачке,
ако си нема, ти не си слепа,
изгореа ти тонките пърсти.
Се отговори убаа Яна:
- Де гиди мори Дзвездоденице,
яз не сум нема, яз ни сум слепа;
туку не сборвам, атар си държам!
Първа година чес сум чинила,
чес сум чинила на мойот татко,
втора година на мила майка,
трекя година на ясно слънце.
Бог ми я убил моя свекърва,
защ' не почека чес да досторам,
тук те донесе тебе овдека!
Ми я дочула слънцеа майка,
къде ми сборвит убаа Яна.
Ми се палюти слънцеа майка,
ми я изтера Дзвездоденица,
Дзвездоденица, бъргосборница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.