|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
39. НЕВЕСТА ЖЕТВАРКА И САМОДИВИ
Том ІV: Митически песни
Обзаложи са Драганка
със свекра и със свекърва,
и със по-младо деверче
нивата да си пожени,
нивата на могилата,
дето й три дни орана
със три чивгаря биоли,
читвърти мали волове -
със слънце да я зъжене,
със слънце да я дожене.
Че е Драганка отишла.
Тя си детето закачи
в нивата на чърницата;
със слънце нива зъжена,
пак я със слънце дожена.
Че си е Драганка тръгнала,
тя си детето забрави
в нивата на чърницата.
Че си Драганка усети,
че си детето забрави
в нивата на чърницата;
че са Драганка повърна,
детето да си откачи.
Кога Драганка погледна,
при него седат три вълка.
Драганка вълци думаше:
- Вълци ле, вълци глутница,
от люлката са махнете,
детето да си откаче!
Вълци Драганки думаха:
- Драганке, булка хубава,
ний не сме вълци глутница,
ами сме, мари, три диви,
три диви, три самодиви.
Драганке, ша та питаме -
като нивата зъжена,
самичка ли я зъжена,
самичка ли я дожена?
Драганка дума три диви,
три диви, три самодиви:
- Ни я самичка зъженах,
ни я самичка доженах
и вий със мене женяхте -
първа ми чакъм режеше,
втора ми снопи сбираше,
третя ми дете бавяше!
Еленско (СбНУ 27, № 37).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|