37. ТИХА И САМОВИЛИ

Том ІV: Митически песни

Мари Тийо, бяла Тийо!
Бяло ли ти йе бяло платно?
Бялила го на бял Дунав,
па го простряла на морава,
на морава, на зелена,
па седнала на бял камък.
Заминаа самовили,
та на Тийе одговарят:
- Айда, Тийо, с нас да идиш,
да ни носиш лъковето,
лъковето, тънки стряли.
Я Тийа им одговаря:
- Самовили, силни юди,
недейте ма сига зима,
да преигра юбавите,
юбавите лятни дене:
ден Великден, ден Гергьовден,
па елате на Спасовден,
кога моми оро играт,
кога момци камък мятат,
я невясти люлки правет.
Га са каче на люлката,
па же кажа на дружките:
- Леле дружки, мили дружки,
га са върне празна люлка,
да ни сте са уплашиле,
преплатняле бяло лице,
като платно небялено,
премряжиле черни очи,
като риба отровена,
отровена, исфърлена,
исфърлена на бял Дунав.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.