36. ДРАГАНА И САМОДИВИ

Том ІV: Митически песни

Велиден - празна неделя,
Гергьовден поле широко,
равна зелена мурава,
заман ми бъди зелена,
като през празна неделя,
сбор да са сбира на тебе,
от девет села сборове,
от десетото Драгана,
Драгана с бая Йована.
Заигра йоро гулямо
на зелената мурава.
Ето Драгана че иде,
Драгана с бая Йована,
та си на оро прифана.
Сви са, изви са вирушка;
никому нищо не стори,
ала Драгани зло стори,
че си й юзе кърпата
и сукното й упраши,
и лицето й уваля.
Драгани юзе кърпата,
в синю я небе изнесе.
Драгана каже баю си:
- Бае Йоване, Йоване,
айде ма, бае, изведи
на самодивско езеро,
лицето да си омия,
кърпата да си опера,
сукното да си изтрия!
И Йован си я послуша,
та я заведе, заведе
на самодивско езеро,
та си лицето омила
и кърпата си опрала,
и сукното си изпрала.
Там заварила три жени,
три жени, три самодиви;
тие Драгани говорят:
- Мома, юбава Драгано,
мий си, не мий си лицето,
пери, не пери кърпата,
трий си, не трий си сукното,
ти си си наша, та наша,
нека си иде байо ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.