35. ЙОВА И САМОВИЛА

Том ІV: Митически песни

Мори Йово, моме Йово!
Не найде ли нейде вода,
нейде вода, нейде сенкя,
да омийеш бело лице,
бело лице от праове,
да омиеш църни очи,
църни очи от съзове?
Туку стана, та си ойде
на планина, на Влаина,
на самовилско езере?
Тамо найде две невести,
две невести, самовили,
де банаа малки деца,
малки деца пеленчина.
Та на Йова говор еа:
- Сестрице ле, мори Йово!
Айде, Йово, с нас да идеш,
да ни банаш мажки деца,
да ги банаш, да ги лулаш,
малки деца пеленчета,
да ни носиш лаковето,
лаковето и стрелите!
- Е виека, две невести,
две невести самовили!
(М)ногу сте ме почекали,
ощ ме мало почекайте,
да преиграм лазарица
и убави ден Великден,
ден Великден, ден Гергьовден,
па дойдете на Спасовден,
на Спасовден, на соборо,
на соборо, на лулките;
замаглете, запрашете,
мома Йова извишете
вишом небо под облаци,
кой ме види, да ме плаче;
кой ме чуйе, да ме жали.
Йош я мало почекаа,
та преигра лазарица,
лазарица и Великден,
и убави ден Гергьовден.
Па дойдоа на Спасовден,
на Спасовден, на соборо,
на роборо, на лулките,
замаглиа, запрашиа,
мома Йова извишиа
вишом небо под облаци.
Кой я виде, се я плака;
кой я дочу, се я жали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.