|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
31. ДВАМА БРАТЯ И МОРСКА ЮДА
Том ІV: Митически песни
Два се брайкя зговараят,
зговараят да бегаят
в долна лака Калинова,
в чужда земня незнаяна.
Не бегаят, че немаят,
на бегаят от комшии,
от комшии прислушници,
прислушници, одумници,
каресчии, завидници:
що си вечер продумаят,
заран си го причуваят;
що си заран продумаят,
вечер си го причуваят.
Двама брайкя побегнаа,
мила сестра оставиа.
Мила сестра милно плаче,
милно плаче, жално дума:
- Като, брайно, забегнате.
кому стока оставяте?
Кому стока, кому мака?
Кому стадо оставяте?
Кому овци, кому кози?
Кому крави, кому конье?
Кому ниве и ливагье?
Кому каща с покащнина?
Отговарят до два брайкя,
до два брайкя, два близнака:
- Тебе, сестро, и на Бога!
До два брайкя забегнали,
мила сестра оставили;
до два брайкя забегнали
в чужда земня незнаяна,
в долна лака Калинова.
Там седели мало-млогу,
мало-млогу девет годин,
спечелили три товаре,
три товаре дребни аспри;
едра стока на стотини,
а па ситна на иляди,
и още си спечелили
гъркинчица, влахинчица.
Не е било гъркинчица,
гъркинчица, влахинчица,
на е било морска юда,
та изюди до два брайкя,
изюди ги, погуби ги.
Обикнала по-младио,
надума го морска юда,
да погубат по-стар брата,
поверва я по-млад брата,
поверва я, послуша я,
та погуби по-стар брата.
Поминали с морска юда
в долна лака Калинова,
низ лаката край чешмата.
Край чешмата пиле стои,
сиво пиле соколенце,
десно крило обесило,
дребни сълзи поронило.
Проговори морска юда:
- Що си крило обесило?
Дребни сълзи поронило?
Сиво пиле запищало,
запищало, продумало:
- Нали питаш, мила сестро.
нали питаш, да ти кажа!
Ния бехме двама брайкя,
па се млади научихме
да идеме край бел Дунав,
на бел Дунав по ордии,
да ядеме бело месо,
да пийеме църни кърви;
врак изнесе клети турци,
мила брата погубиа,
менека ме нараниа.
На брата се нажалило,
повърна се нанадзаде,
та отиде при брата си,
па извади влашко ноже,
у боде се в клето сърце;
па на брата проговара:
- Лежи, брайно, да лежиме!
За луду сме дни губили,
нали не сме умеяли,
сами сме се излагали,
що сме зели невестица.
Не е било невестица,
гъркинчица, влахинчица;
на е било морска юда;
зараде ни, изюди ни,
изюди ни, погуби ни.
Софийска (СбНУ 2, с. 3, № 6).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|